Проф. Ив. Трифонов
АСЕН ЗЛАТАРОВ — ЛИЧНОСТ И ДЕЛА
Реч, произнесена на 27 юни т. г. на траурното утро, устроено от
Съюза на българските химици в театър „Роял“ по случай 6 месеца от смъртта на
покойния председател на съюза.
Уважаеми госпожи, госпожици и господа,
почитатели на нашия скъп покойник, чийто 6-месечен помен чествуваме днес!
Пак мен се падна жребият на това
тържествено траурно събрание, устроено от Съюза на българските химици в чест на
покойния свой председател и най-личен представител, Проф. Д-р Ас. Златаров,
да отдам последна дан на колегиална и другарска почит пред скъпата му памет,
обрисувайки бегло неговата личност и дела.
Колко са бледи моите слова в сравнение с
неговото вдъхновено слово, което, уви, няма вече да чуем! Как да подбера думи
и изрази, достойни за него — вълшебника на българската реч ?
Отиде си преждевременно един крупен
представител на българската творческа мисъл и на българската наука, угасна една
ярка звезда на нашето културно небе. Защото покойният проф. д-р Ас. Златаров бе
не само голям човек, рядък оратор, литератор и общественик, но и учен от
значителна величина.
Ас. Златаров е роден в Хасково на 4.
февруари 1885 г. като единствен син на Христо Златаров, родом от Чирпан,
първоначално аптекар, а след това правник, съдия и народен представител, и на Теофана
х. Иван Минева от видно хасковско семейство. Първоначалното си образование
е получил в родния си град Хасково (1892—96), а средното — в Софийската мъжка
гимназия (1896—1903). След свършване на гимназията, той записва химия в
Софийския университет, но престоява в него само 1 година (уч. 1903/4) и на
следната се прехвърля в Женева, дето завършва през 1907 г. с „Licenciе́ es sciences“. Доктората си по химия Златаров взема през
януари 1908 г. в Гренобъл с дисертацията си „Sur quelques matieres colorantes nouvelles
du groupe des indulines, preparees au moyen du p-diamido-diorto-tolilmethaneu. С
завръщането си в България той учителствува 1 година в Пловдив (1908/9), но
веднага след това заминава отново за чужбина на едногодишна специализация по
биохимия и химия на хранителните продукти в Мюнхен (1909/10). През есента на същата
година (10. XI. 1910) той бива назначен за асистент по химия при университета,
която длъжност заема чак до 31. III. 1922 г. Между това, обаче, ние го виждаме
през световната война началник на отделението за земледелските индустрии
при Дирекцията за С. Г. О. П. и началник на индустриалния й отдел, от 1.
IX. 1920 г. частен хоноруван доцент по физиологична химия във
физико-математичния факултет. На 1. IV. 1922 г. Ас. Златаров бива назначен за редовен
доцент при катедрата по органична химия във физико-математ. факултет, през
1924 година (20. II.) бива повишен в извънреден професор при същата
катедра, а през декември 1935 г. той, след напущането, поради пределна възраст,
на титуляра на катедрата проф. П. Райков, биде избран за редовен професор по
органична химия, на която длъжност го завари (уви, само след една година!)
тъй преждевременната му смърт.
Ас. Златаров беше, след войната, един от
най-дейните членове на тогавашното Българско химическо дружество; той бе един
от главните инициатори за започване издаването на първото българско химическо
списание „Химия и Индустрия“; той беше и най-ревностният пропагандатор със
слово и перо за основаване Съюз на химиците в България. През 1923/24 г.
Златаров беше председател на Българското химическо дружество, през 1924/25,
1925/26 и 1926/27 той водеше, в качеството на главен редактор, списанието
„Химия и Индустрия“ на учредения през юни 1924 г. Съюз на Българските
химици, а от 1928 г. до смъртта си той беше избиран непрекъснато в продължение
на 9 години за председател на Съюза на българските химици, обединяващ
химическото съсловие в страната.
Покойният бе член на десетки наши и
чуждестранни научни, литературни и просветни организации и участник със слово и
перо в всички почти по-видни културни инициативи в страната. За обществена
работа той не жалеше време, труд и сили!
Ас. Златаров беше човек с широки научни
интереси, той бе енциклопедист в науката, както бе козмополит в живота. Но,
макар духът му да не можеше да се примири с твърде тесните за него рамки на
една само специалност, на една само научна област, той обичаше преданно и от
дълбочината на цялата си отзивчива душа специалността, с която го беше свързала
житейската му съдба — химията, на която беше посветил най-хубавите
години от живота си, обичаше я като наука с дълбока философска проблематика,
пълна с материал за размисъл и загадъчна поезия. На химията Златаров отрано бе
отдал сърцето си и я беше направил своя избраница в живота. Защото духът му не
само не отбягваше, а страстно търсеше големите и бездънни въпроси около
същността на нещата и на света, Той беше роден натурфилософ с голям
замах на мисълта и широк полет на фантазията, но той беше същевременно и добър
учен в своята работа, с ясен поглед върху нещата и с критичен усет.
Ас. Златаров беше химик с широка
ерудиция и солидна подготовка не само във всички почти области на своята
специалност, но и на такива от останалото естествознание. Той владееше добре отделните
химични дисциплини и отрасли, но той познаваше основно и модерната биология,
както и анатомията и физиологията на човека ; завидни познания имаше той и из
областта на ботаниката и зоологията, учудващи мнозина специалисти. Ала
най-любимата област на покойния Златаров, в която той се чувствуваше у дома си,
в стихията си, беше граничната област между двете близки до сърцето му
науки: химията и биологията — т. н. „физиологична химия“ или „биохимия“.
Ней посвещаваше той лъвския дял от плодовитата си изследователска и научна
дейност.
Като учен и специалист, Ас. Златаров беше
богат с идеи и проблеми, поразяващи често със своята оригиналност и своя замах.
Той лесно намираше теми за работа, защото имаше тънък усет и вярна интуиция за
химичната и изобщо за научната проблематика. Благодатни проблеми за научна
размисъл и изследователско задълбочаване той виждаше във всички почти отрасли
на химията и просто не му оставаше време да се заеме подробно с всичките. Той
имаше бистър и находчив творчески ум и добре школувана химична мисъл, та не
само умело поставяше въпросите, но и сполучливо тълкуваше фактите и опитните
данни. Не му липсваха и сръчността и съобразителността на умел
експериментатор, макар напоследък, поради претрупаност с ангажименти от всякакъв
род, той да работеше, както големите учени на запад, повече със съдействието на
сътрудници, които опитно разработваха поставените и ръководени от него
задачи. По този начин той смяташе да създаде полека-лека школа от свои
ученици и научни последователи.
Ас. Златаров е работил научно и е дал
приноси в твърде много и разнообразни области на химията. Така, той е автор на повече
от 55 чисто научни трудове, печатани у нас или в чужди научни списания.
Само през последните 2 години той публикува сам или заедно със сътрудници 14
научни работи. Научните публикации на покойния Златаров са от областта на химичния
анализ (6 публикации), на науката за храната и храненето или броматологията
(15 публикации), на органичната синтеза (7 публикации), на растителната
физиология и специално стимулацията на семената (5 публикации), на биохимията
(23 публикации); биохимичните трудове на Златаров, които, както виждаме, са
най-многобройни, засягат от своя страна: фитобиохимични въпроси (4
работи), въпроси из ензимохимията (биокатализата) (11 работи), въпроси във
връзка с биохимията и химиотерапията на рака (5 работи) и други
биохимични проблеми (3 работи). От прегледа на научното дело на Ас. Златаров
може да се види, че особено плодовит и резултатен е бил той в областта на биохимията,
схващана най-широко, с нейните така важни и свързани с целокупното естествознание
проблеми за храната и храненето, за метаболизма, т. е.
механизма на материалните и енергетични превръщания в организмите при техния
живот, за химичната стимулация на клетката, за влиянието на разните
химични фактори и агенти върху ензимите (биокатализаторите) и тяхното
действие, за злокачествените тумори (рака) и борбата против тях с
биохимични средства и редица още проблеми с голямо физиологично и терапевтично
значение.
Но, освен с оригиналното си химично
творчество, Ас. Златаров служеше на науката още и съд слово и перо като преподавател
и популяризатор. Неговите лекции, множеството му печатни ръководства
по различни отрасли на химията, неговите сказки и беседи са образцови и
ненадминати по хубавия си език, по яснотата и достъпността на
изложението и по интереса към предмета, които будят у читател или
слушател. Златаров е накарал да обикне химията с нейните проблеми и методи не един
младеж и мнозина дължат нему химичното си посвещение; той е възбудил
жажда за наука и знание по всички кътища на нашата страна, дето е проникнало
вдъхновеното му слово, или е достигнал отзвукът от неговата реч.
Ас. Златаров притежаваше една рядка за нашите
условия и затова особено ценна способност: чуден словесен дар. Покойният
бе роден за аудиторията. Той беше ненадминат оратор, художник на
словото. Речта му се отличаваше не само с плавност, лекота и непринуденост, но
и с рядка красота на изразите и фигурите, които бяха изискани и цветисти, без
да бъдат изтъркани, шаблонни. Словото му беше пропито с патос и поезия, винаги
увлекателно, винаги разнообразно и оригинално. Чувствувайки силата си, той
обичаше да говори и не само вдъхновяваше другите с речта си, но и сам се
увличаше от нея и колкото поведе говореше, толкова по-плавно и по-вдъхновено се
лееше словото му.
Покойният до съвършенство владееше
средствата за приковаване вниманието на аудиторията и избягване на отегчението;
той умееше да разнообрази, да подслади всяка, дори и най-сухата и най- тежка
тема: ту с поезия, ту с весел хумор, ту с жест и интонация — и умората и
скуката винаги бягаха далеч от неговата аудитория. Помня преди 16 години встъпната
му лекция, като частен доцент по физиологична химия в медицинския факултет,
на тема: „живата материя“. Та това не беше лекция, а образцово поетично
произведение, истинско стихотворение в проза, макар и със строго научно
съдържание! А свободните му курсове на разни теми, които, въпреки късния
час — той ги четеше обикновено от 7—8 ч. вечер — събираха като на празник
цялото
студентство! А сказките му от името на народните четения за
по-широка аудитория, дето, щом зърнеха името му на обявите, се стичаха стотици
и стотици слушатели, млади и стари, учени и прости, бедни и богати — всички
жадни да чуят словото му или просто да видят своя любимец!
Не помня покойният да е изнасял сказка от
името на народните четения при университета пред по-малко от 300 души,
и то без оглед на времето, сезона, размера на входа или друга някоя материална
пречка, напр. стотиците стъпала до аудиторията №14 на ректората, дето се четат
в петъчен ден сказките. А имаше случаи, и то не един и два, когато в побиращата
едва 400 души аудитория се натъпкваха повече от 1000 души с риск да се удушат
или припаднат, само и само за да го видят и чуят. Популярността му, особено
сред младежта, граничеше просто с психоза. Други, неможейки да съберат —
въпреки всички усилия — и десетата част от неговите слушатели, се изразяваха
често пренебрежително за голямата му популярност и широка известност, но тайно
му завиждаха, защото не темата, нито някаква реклама, привличаха и
приковаваха пъстрата му аудитория, а единствено редките дарби на сказчика
и онова мистично обаяние, което той като ореол излъчваше от себе си (не
напразно псевдонимът му беше „Аура“).
Ас. Златаров говореше на най-разнообразни
теми: научни и научно-популярни, философски, литературни, естетически,
политически. Но най-често застъпваше и най-обичаше научно-философските
теми, свързани с въпроса за битието, за живота и за смъртта. Пред широката
публика и пред младежта той изнасяше всички по-интересни и по-важни постижения
на естествените науки и градящите се върху тях натурфилософски
обобщения, допринасящи за изграждането на един естественонаучен
мироглед, нужден за всеки културен човек. Защото главната цел на покойния
Златаров беше да сее просвета, и то положителна просвета, да
осветлява с лъчите на знанието живота. Идеалът пък, към който той се стремеше и
на който служеше и със слово и с перо, бе да види света по-добър и хората с
повече щастие и радости — идеал може би утопичен, но светъл и
достоен за възхищение !
Макар и физически слаб, Златаров имаше силен,
звучен и ясен глас, който се чуваше и разбираше без усилие и в най-големите
зали — необходимо условие за един добър оратор. При това, колкото дълго и да
говореше — а той говореше някога и по 3 часа непрекъснато — гласът никога не му
изневеряваше. Покойният е развил над 100 теми в повече от 1,000
сказки, държани из цялата страна. И като имаме пред вид ефекта, който
произвеждаха сказките му в столицата, буквално заляна от сказчици и сказки,
можем да си представим, какво са били тези сказки за широката и дълбока
провинция, дето хората са петимни за хубаво слово и жадни за наука и поука ! А
той обичаше да ходи и говори навсякъде, да проникне, ако може, до последната
колиба, като истински апостол на знанието, понесъл тежкия кръст на великата си
и трудна просветителна мисия. Наградата пък, за която можеше да мечта в
пълно съзнание за своята цена и за своята мисия, награда, която ласкаеше
неговото самолюбие, бе наистина
върховна и не се изчерпваше само с широката популярност — така примамлива и същевременно
непостижима за мнозина : той се домогваше да всенародната обич, до
спонтанната и безкористна народ на любов! Че я беше наистина спечелил и че,
следователно, не живя напразно и умря възнаграден, доказаха небивалите
всенародни манифестации при вестта за преждевременната му смърт и при
импонзантното му погребение.
Като човек, Ас. Златаров имаше и своите
слабости, за които неприятелите му (за щастие малцина) често го коряха. Безгрешен
човек няма, па и грехът е нещо относително. Никой не може да ме опровергае,
обаче, ако кажа, че покойният имаше добра, незлобива и лесно прощаваща душа
и милостиво сърце — безценни качества, които така рядко се срещат днес,
когато не на шега се смята, че те са присъщи само на убогите и глупците, но
които в същност са белези на нравствено величие и духовно съвършенство. На
тия пък, които още го критикуват и не му прощават, макар той сам отдавна да им
е простил, ще припомним класическите думи на Гьоте, казани в памет на Шиллера:
„Was Mitwelt sonst an ihm beklagt,
getadelt.
Es hat’s der Tod, es hat’s die Zeit
geadelt. . .“
(— Ако
пък имаше в него нещо за съжаление и укор, смъртта и времето са го
облагородили—).
И като творец и като популяризатор
и просветител и като обществен ратник, покойният Златаров даде на
науката и просветата и специално на химията у нас извънредно много. Нашата
общественост, нашата наука, нашият университет загубиха с преждевременната му
смърт един от най-видните свои представители, а нашата младеж — един от
най-вдъхновените си и любими учители, който сам я обичаше от сърце и душа (и
това беше, може би, най-голямата му слабост) и я учеше не само на знания, но
и на идеализъм и човещина.
Мястото на покойния Ас. Златаров не ще се
заеме скоро, особено на общественото поприще и в аудиторията; боя се даже, че
такова рядко съчетание на словесно вълшебство с широка ерудиция,
изследователско проникновение и преподавателски похват може да е нещо
еднократно дадено, нещо неповторимо.
Макар и мъртъв, Ас. Златаров продължава
да живее чрез своето дело и името
му ще пребъде в нашата книжнина и в сърцата на неговите почитатели и ученици, защото ценностите, които той остави там, са
нетленни.
Вечна памет на големия учен, незаменим
преподавател и деен общественик проф. Ас. Златаров; вечна памет и на незабравимия
колега и другар с отзивчиво сърце и широка душа. Ликът му сигурно ще краси
рано или късно пантеона на българските избраници, където, освободен от преходни страсти и облагороден от времето,
той ще буди у грядущите поколения само чувства на най-чисти възторг и обаяние!
Подготви за печат: КРИСТИАН КОВАЧЕВ
Харесайте страницата за проф. Ас. Златаров във Фейсбук
