НАТРУПАНАТА СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ - ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ

Проф. д-р Aсен Златаров

НАТРУПАНАТА СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ

Сказка, произнесена в театър „Сла­вянска беседа“ на 19 юлий 1936 г., неделя, 10 ч. сутринта, преди прожектирането на филма „Натрупаната слънчева енергия“, изработен от фирмата Байеръ — последна публична сказка на нашия незабравим председател.

Уважаеми дами и господа! Драги гости и делегати на конгреса на българските химици!

Миналата година аз имах удоволствието и честта да докладвам на конгреса ни за ония специфични химически приоми и методи, които се използуват днес за създаването на мощни изкуствени лечебни средства, за най-големите при­добития в областта на така наречената химиотерапия, химиолечение. И понеже можем да кажем, че 90%, от приобретенията в тая област са дело на германския гений, по самото естество на работите, предприятието J. G. Фарбениндустри се е обърнало действително в една истинска прехвала за онова, което германският творчески дух в това направление е дал, защото то е едно придобитие за цялото човечество. Там ние можем да видим всичката оная сложна методика, търпелива и мъчна, на учения, който се е отдал всецяло в търсене, чрез синтетични методи и приготовки, за да дири все по-нови и по-нови химически съединения от дадена група, с оглед на приложението им за лекуване на човешките недъзи. Така са създадени мощните лекарствени средства, чрез които бичовете: малария, сифилис, разстрои на ендокринните жлези, базедовата болест, рахитизма и маса други недъзи, които угнетяват здравето и пречат на радостта в живота, са в значителна мера победени. Паметни са думите на великия Паулъ Ерлихъ, бащата на химио- лечението, който мечтаеше някога да създаде в лабораторията, чрез средствата на химичната промишленост, такова синте­тично лекарство, което, внесено веднъж завинаги в орга­низма, да го направи неуязвим от нападите на заразните болести. Мечтата за тоя велик стерилизатор, която се явяваше пред творческите набези на Паул Ерлих, даде много бла­годатни приобретения на науката за лекуване на болестите и можа да разкрие толкова много нови пътища на медицината. Днес всички сме приятно изненадани да видим и едно доку­ментално и, едновременно с това, художествено допълнение към онова, което миналата година така сухо, схематично можах да ви разкажа.

По внушение на голямата фирма J. G. Фарбениндустри, която представлява най-мощната световна организация на химичната промишленост и на химичната техника, чието дело е и голямата фабрика за химикали „Байеръ“, е изработен от го­лямата кино-къща „Уфа“ един филм, който, както казах, е и документален и едновременно високохудожествен. Ще ви­дите, че тоя филм почва с един епос на творческите сили, които слънцето праща към земята. Това небесно око, този покровител и баща на живота, както го наричаше старият Питагоръ, пръска, от своята неведома, неизчерпаема заложба на мощ, своите светлинни и топлинни енергии, които изминават безкрайния океан на междупланетното пространство и достигат до нашата земя, за да я стоплят и да я събудят към живот. Без слънчевите лъчи не би било възможно растенето нито на животните, нито на растенията, защото, само когато слън­чевите лъчи обгреят правилно растението, то добива възможност да извърши в своята потайна биохимична лаборатория един предвиг, какъвто ние в химичните лаборатории още не можем да направим. И тъкмо там е проблемата: да можем тая разпиляна слънчева енергия да я уловим, да я свържем и да я преобразуваме в една по-висша форма, каквато е химичната енергия. И сега, ние ще присътствуваме на едно славословие на тая слънчева енергия, ще видим един филм, който е прослава на слънцето, което, щедро в своята благодат, пилее безкрайните си лъчи из безкрайния свой резервоар и подклажда растенията към асимилация. В този процес двете вещества — въгледвуокисът на атмосферата и елементите на водата, която преминава чрез корените в рас­тението — се свързват, за да се получат органичните тела : на първо време захарта, скорбялата и по-нататък всичките разнообразни органични съединения, които образуват градивните камъни в тъканите на животни и растения.

Така, благодарение на мощта на слънчевите лъчи, живата материя е могла да расте, да крепне и да се развива, за да се стигне до това многообразие на видове, до това множество форми, на което сме свидетели, на които форми и многообразие човекът е действително последното и най-висшето творение.

И, гледайки тоя филм, след като минем, при един съпровод от мотиви на хероичната и лирична немска музика върху тоя вечен епос на слънцето, ние се изправяме пред първобитния лес, в който гигантски хвощове, грамадни дър­вета и папрати са пълнили безкрайните полета на младата земя. Там, в тия предисторически лесове, слънчевите лъчи са спо­могнали да се натрупат безкрайно много източници на химична енергия. При катаклизмите на нашата планета, в нейното вечно движение, тия лесове са останали погребани в недрата на земята и там, в течение на милиони векове, бавно, от тия растителни материали се е образувал каменният въглен, който днес познаваме в различни видове — кафяви, черни и антра­цитни. Така че онова богатство, което днес лежи в глъбините на земята като залежи на каменни въглища, което стои в нейните недра като залежища на петрол, като залежища на силитра, има своя далечен предисторичен произход, има сво­ето зачатие от лъчите на слънцето. И когато днес коравите мишци, здравата воля и победната песен на труда на въглекопача изнасят навън черния камък от дълбоката земя, за да го поставят в услуга на човечеството, те всъщност изнасят концентрираните, струпаните някогаш светлинни лъчи, преобразувани в химична мощ, която ние днес можем да освободим, чрез преработката на каменните въглища, по раз­ни начини — за гориво в нашите отоплителни уреди, за до­биване органични продукти при преработката на каменните въглища чрез суха дестилация, за добиване на каменовъгления катран. А в каменовъгления катран се намират стотици и стотици органични съединения, които са основата на химичната индустрия.

Ако не съществуваше сухата дестилация на каменните въг­лища и добиването на каменовъгления катран, нямаше да има и химична индустрия в такава мощ, в каквато днес я по­знаваме. Каменовъгленият катран съдържа първичните мате­риали, от които химичната индустрия се ползува за добиване на различни лекарства, служейки си с най-разнообразни тех­нически приоми и изготовки, за добиване най-различни химични препарати и смеси, толкова необходими за културния живот.

Но какво нещо е тоя каменовъглен катран? Той е една мръсна, черна, мазна течност, от която се добиват бензол, крезоли, феноли и стотици продукти, които, обработени в разни вещества, са извор на първична мощ, на първична енергия, която смелата мисъл на човека-изследовател, на хи­мика, смелото търсене на промишле-ника са впрегнали за изгоди в строежа на живота.

Какво стои като първоначален живец в тия съедине­ния ? Пак концентрираната слънчева енергия. Ето къде е връз­ката между слънцето и тия първични материали, които доби­ваме от каменните въглища, от каменовъгления катран, за да послужат по-нататък за добиване на лекарства, на бои, на взривове и на средства за победа на[д] вредителите и насекомите, които унищожават нашите великолепни поля, нашите красиви гори и нашите плодородни лозя. В края на краищата първият благодетел, оня, който е създал тия лeчебни и други срeд­ства, е пак слънцето.

Но ако природата, в своя гигантски ритъм, е могла действително да бъде първопричината на това чудо, намесва се и един втори важен фактор, който, от широкия океан на тая мощ, взема тия включени частици енергия и ги пре­образява, вече за своите собствени нужди. Това е човекът. Човекът се изправя, макар и слаб и немощен, като тръс­тика, загубен между две бездни от неизвестности, и иска да твори нови вещества от суровата материя.

Така каменовъгленият катран се преобразява, чрез сложната техника на химика-изследовател, въоръжен с цял арсенал от химични знания и методика, от теоретична размисъл и практична сръчност. И, благодарение на своя гений, той смогва така да преобразува това вещество, че бройката на органичните съединения да надмине 300,000. Днешните химични лаборатории, днешните химични фабрики са дали над 300,000 органични съединения. Много от тях не съществуват в природата, голямата част от тях са наше, човешко създа­ние ; те са създадени по наше желание, по наше хрумване, чрез победата на нашата творческа мисъл, чрез желанието на нашата воля да върви се напред и все напред.

Ето, в това се крие мощта на науката, която действи­телно смогва да се възправи в своите творчески замашки и да преобразува суровата материя. Тази победа над суровата материя е достойна за един друг епос, равен по величие на вечното величие на слънцето.

За да се създаде това огромно дело в науката за лекуване — чрез създаването на тия лекарствени приобретения, в науката за багренето — чрез откриването на различни багрила, в науката на минното инженерство или на артилерийската прак­тика — за приложението на взривовете, колко много търпелива, мълчалива и всеотдайна работа на химиците в лабораториите е потребна! И ако някогашният наш храбър предтеча-алхимикът е могъл, при скромната обстановка на своята лабора­тория, само с една реторта и с една пещ, но и със своя безкраен идеализъм, да търси философ-ския камък и жизнения елексир, чрез които е мислел, че ще може да донесе раз­решение на неволите на човечеството, днес човекът се из­правя пред големите модерни химични лаборатории с множе­ство съоръжения, с неизброими изследователски уреди, с хи­микали и други средства, които могат да удовлетворят и най-капризните изисквания на лабораторната работа за разреше­ние на най-сложната задача на химичното търсене.

Химията е една от най-мъчните науки, защото и при тази съвършена опитна обстановка, в която се преобразяват веще­ствата, чрез сурова борба с тях, трябва да се работи и с голям набег на мисълта. Няма голямо творчество без голяма идея, която да води твореца и изследователя. И ние виждаме, как големите творци в химичното поприще са дали насоки, методи, посочили са нови пътеки за теоретични систе­матизации, изнамерили са нови пътища за търсене. Ние виж­даме, също така, как с хиляди и хиляди труженици са се приобщили всеотдайно към това научно творчество, как тия хора безшумно, в своите лаборатории, търсят все нови и нови комбинации, озарени от един идеал, от една хипотеза, от една здрава методика.

Наистина, ние знаем, че лабораторната работа изисква твърде много данни, за да бъде тя истинска. И само голямата организация може да даде творчество в широк мащаб. Та­кава е и организацията на фирмата J. G. Понеже филмът е германски и говорим за Германия, трябва да спомена, че там успеха да организират цяла армия от химици, така здрава, така мощна и така добре разпределена и продуктивна, че, въ­преки голямата неприязън, която прегражда тая страна като голяма стена, те успяват и побеждават.

Ето творческият замах на химията, ето здравото изпол­зуване на тия хора от ония, които ръководят съдбините на народите. Нека и нашата малка и хубава България почерпи от големите страни пример и потърси разрешение на своите не­воли, като впрегне разстроените си сили в такъв труд и потърси съдействието на тези, които сериозно знаят да работят за разрешаване на големите проблеми, за да не се лутаме в безпътица и да не бъдем жертва на хрумвания, които не носят нищо здраво в себе си.

Но, след като се завърши делото на химика, на изобре­тателя, след като се създаде новото вещество и то бъде из­питано в неговите химични и физиологични въздействия, щом се долови и потвърди онова, което се търси като цел с изо­бретението, — напр., ако то трябва да бъде лечебно средство, — настъпва вече вторият важен момент: да се пренесе производството на новото вещество в промишлеността и там то да стане дело за масово производство.

И колко е различна по големина техниката на един химичен завод от тая и на най-идеалната лаборатория ! Вместо малките епруветки, в които стапяме, разбъркваме и изслед­ваме веществата, в химичния завод има мощни котли, които побират по няколко десетки хиляди килограми вещество. Вме­сто слабите филтри от хартия в нашите лаборатории, с които прецеждаме капка по капка изследваните от нас мътни течности, в завода има грамадни батерии от филтър-преси, които изцеждат милиони килограми от дадена течност. Вме­сто слабата бъркалка от стъкло, с която изследователят-химик върши известни действия в лабораторията, в завода има гигантски двигатели, достигащи шест етажа височина, които размесват веществата.

И ето че при разрешаването на тая трудна задача — да може масово да се произвежда за живота онова, което изсле­дователите са сътворили в своите лаборатории — на помощ идва и другият гений — техническият гений на физика и на механика. Tе свързват грамадни съоръжения, устройват мощни заводи, в които, като влезе човек, остава поразен от ги­гантския ритъм на машините, от колосалната им мощност, остава смаян от разума, който е вложен в тях.

Влизате в една грамадна фабрика, хиляди колела, без­брой ремъци, безчислени макари, които разтварят и затварят огромни капаци; големи двигатели, чрез които става прид­вижването на хиляди, на милиони килограми вещества, а само тук-таме стои по един наблюдател, който напътствува или контролира автоматичната работа на машините. В тия заводи се почва от първичния синтез за добиване продукта, минава се през всички фази на процеса, и най-накрая, се свършва с облепката на етикета върху опаковката. И тия машини, в които е вложен човешкият гений, работят идеално, безпо­грешно. Те са железните съдейници на човешкия прогрес. Ако не бяха машините, ако не беше човекът, който е въплотен в тях, колко немощни щяхме да бъдем! Тия грамадни колела, това множество от ремъци и лостове, са средства за удължаване и увеличаване на нашите слаби сили. Един лост във фабриката, това е една гигантска ръка от стомана, която има удар, равен на милиони килограми. Вместо нашето слабо духане, с което можем да позатоплим един предмет, във фабриката са инсталирани грамадни вентилационни съоръжения за температури, построени са котли, които ни служат, които са част от нас. Промишлеността е пръв съдейник на живота и без нея не е възможно никакво творчество. Премах­нете тия мощни машини и човечеството ще изпадне в окаяно варварство, в безизходността на полузверовете, които нямат светлина, които са без път и нямат възможност да мислят за утрешния ден. (Ръкопляскания).

Надеждите ни са само в това: тая промишленост да се развива, да става обществено достояние, да бъде в служба на цялото човечество, сплотено и упътено. Промишлеността е неминуем етап от движението ни към общочовешка мощ към по-щастливо бъдеще на човечеството. И вие ще видите, че тоя филм, при съпровода на една подходяща музика, дей­ствително е симфония на промишления труд, симфония на кул­турата, симфония на труда, който е впрегнат в тая проми­шленост, защото, все пак, без човешкото участие и най- идеалната машина не може да изкара своето дело.

Вие ще видите, че човешкият труд започва с копането на въглищата от въглекопача с героичен поглед и свър­шва с работничката, която е наведена над вечно движещата се лента, на която трябва да слага през точно определено време даден етикет, или да извършва определено наблюдение. Какво съчетание на веществото с духа, на поезията със суро­вата природа! Каква, наистина, дивна поема представлява от себе си съвременната структура!

Ето, това ще ни покаже тоя наистина научен и художествен филм на Байер и „Уфа“. В него ще видим про­изводството на най-важните лекарства, напр. тия, които са на­сочени за борба срещу маларията, срещу рахитизма. Ще видим производството на вигантола — средство, което заменя днес слънчевите лъчи на плажа или на балкана за тия, които не могат да отидат на морето или планината. Ще видим и произ­водството на други мощни средства за борба със заразните бо­лести, както и производството на различни серуми, чрез при­саждане зарази върху животни, поставени в специална обста­новка на здраве и бодрост, за да се добие най-полезно това, което те могат да дадат за борбата със заразните болести.

И навсякъде стои машината. Обаче нейната ръководителка е науката. Без наука няма промишленост. Теоретичната, тихата работа на изследователя бива въплътена в живот, тя ражда нови идеи, подклажда за нови работи и така, от тео­рията към емпирията и от емпирията към теорията, ученият работи, за да допринесе своята дан, за да расте и цъфти животът.

Ще видим шестетажната фабрика за пирамидона и ще прозрем, колко вярна е истината, за която споменах — че духът и материята трябва да са единни, когато трябва да се достигне крайната цел. Най-после, ще видим как таблетката аспирин, поставена в чаша вода, се разпилява, като едно малко облаче, което, ако затворим очи, бихме проектирали върху синята плащеница на небето и бихме разбрали, колко много промисъл има в него. С тоя мотив почва филма и пак с него завършва, изграден върху сложна канава, изплетена от човешко раздвоение, от упорито търсене, от човешки подвиг.

Тоя филм е единственият, може би, от този род, ка­къвто досега сме видели. Той е един културен филм, който излага една отрасъл от човешкото творчество, тясна, специ­ална и мъчна за разбиране в друга форма, освен в тая обла­городена и художествена форма.

В него има трогателни моменти. Ще чуете хубавата песен на работничките в една от залите. Наистина, колко благодатен и мощен е трудът на човека, когато тоя труд е господар. След тая гледка ние оставаме с чувство на бод­рост и надежда у човека. И нека пожелаем тоя труд, съчетан с изследователската и мислова работа на трудещия се учен, да намери широко приложение в живота.

Това е, уважаеми делегати и граждани, заключението, до което може да се дойде: човечеството е щастливо само тогава, когато то може да работи. Хората не работят не защото не желаят да работят; хората искат да работят, но не вся­кога и навсякъде могат да използуват своя труд, не всякога, където трябва, те могат да вложат своите здрави мишци, своите умове.

Понеже филмът възпява труда в неговото творчество, в неговото действително благодатно проявление за благото на човечеството, нека пожелаем тая симфония на труда и на размисъла, на теоретичните набези и на широката практика, да стане една радостна картина за бъдещото човечество. Ако така бъде организирано човечеството, без противоречията, които го разяждат, без грубите състезания, ако бъдат впрегнати уси­лията и умовете на хората само в благородни съревнования за успехи и придобития, колко радостна ще бъде нашата земя! И, вместо долина на скръбта, тогава тя ще бъде оня рай, от който нявга Адам е бил изгонен и в който човекът трябва да се върне.

Ето, тая е поуката, която ни дава филмът, който ще имате удоволствието да видите сега. (Ръкопляскания).

Подготвил за печат: КРИСТИАН КОВАЧЕВ