НА ГРОБА НА ПРОФ. АСЕН ЗЛАТАРОВ
инж. Йордан Чолаков
Слово, произнесено на 20. VII 1947 г. на
гроба на проф. д-р Ас. Златаров при посещението, което направиха
делегатите и гостите на ХХI-ия редовен конгрес на Съюза на българските
химици и инженер-химици.
Мъдри учителю,
Денят 22
декември, 1936 г. бе студен и жесток, когато от Виена пристигна вестта, че
твоето благородно сърце е мъртво. Ледени тръпки минаха през душата на целия ни
народ. Пет дни и нощи улиците все по-дълбоко тъмнееха от некролози, а водачите
на прогресивния ни живот, мимо злите съсъци на цензури и бич, издаваха скръбни
листове и подготвяха тъжния ти прием в родината.
Пет дълги дни и
нощи, сред бури и препятствия, ти пътуваше към своя роден дом, който трябваше
да приюти в тръпния си чернозем изстиналото ти тяло.
На 27 декември
ние те посрещнахме. Тъжна бе тая среща не само защото денят бе сух и леден, а
защото ти се връщаше в черен саркофаг — ти, певецът на вечната радост. Би ли се
намерил човек, който би изразил огромното развълнувано море от скръб, завладяло твоите посрещачи?
Минута след
минута, час след час, траурното шествие, което ескортираше в смразяваща
тържественост пътуващата катафалка, все по-мощно растеше и все повече злоба
събуждаше във враговете на светлината.
Нощ бе паднала в
царството на мъртвите, когато спряхме тук. Вечният ти дом бе вече готов —
зловещо зееше тъмната му паст. Ние те спуснахме в него, бледи от скръб и с
влажни от искрена болка сърца. Но, ето, сред стихналия мрак, при глухия ропот
на черната пръст, из далечината се подема химна на безсмъртните. И сред
горчивата скръб по теб пламва и огънят на вярата, че ти не си мъртъв. И колкото
по-стихийно се разгаряше песента, толкова повече зрееше чувството за
безсмъртния ти дух и всепобедната мощ на правдата.
Обнадеждени, ние
се разделихме с теб. Ти остана сам. Кротко гледаха мъдрите ти очи от портрета.
Минаха дни,
минаха години. Малцина от нас идваха на гроба ти. Грижливата ръка на твоята
Дуня и близките ти, някои от твоите безкрайно сърдечни приятели, спираха
по-често при теб, за да поправят външните рушения на гроба и да го поддържат в
онази тиха, но скромна изящност, която ти тъй много обичаше.
Бяхме ли те наистина
забравили, защото не спирахме на ведра утеха при теб? - Не! Твоят безсмъртен
дух, разгънат в хиляди борчески редове, бойко и огнено написани, ни следваше по
стръмните пътеки на живота.
А тежки дни
дойдоха за света. Твоите предвиждания за „могъщите подпалвачи — врагове № 1 на
човечеството“ се сбъднаха. Някаква тъмна и свирепа фигура впи ненаситния си
поглед в челата на народите и замахна с кървавата си коса.
Много кръв и
много сълзи видяха народите, често душите ни тревожно търсеха утеха. И всякога,
когато спираха пред извора на твоите мисли, те се окъпваха в искряща увереност,
че кошмарната буря ще си отиде най-после и слънчева ръка ще избърше страданията.
И в нашия малък
съюз не всичко вървеше както трябва. След твоята смърт, поощрявани от надигащата
се черна вълна на гнет, в нашите редове дойдоха тъмни хора и се опитаха да
свият гнездо. За известно време те дори успяха. Но мъдрият ти пръст скоро
посочи правилния път. Подета бе борба и тя завърши победоносно.
Победен бе
кръвожадния звяр. А в нашата мила родина, която ти тъй безкрайно много
обичаше, израстна една огнена дата — 9 септември, 1944 година. Ново летоброене
за нашия политически и културно-обществен живот настъпи. От вълнуващата
широката ти душа страна на съветите се спуснаха топлите води на славянското
море и днес народът ни твори, воден от един светъл свой син.
Смени се обликът
и на нашия Съюз. Скоро той ще обедини всички химици и инженер-химици в една
единна и мощна организация. Конкретни задачи получава всеки наш колега в общото
строителство на страната. Определя му се мястото в един грандиозен строеж —
велик и неповторим.
Ние правим и
някъде грешки. Увличаме се или пропущаме някои моменти. Тогава кротката ти
усмивка ни окуражава, а предупредителният ти зов ни учи на отмереност и
правилен път.
Скъпи учителю,
Ние сме на третия
си свободен конгрес след 9. септември и на 21-ия си редовен конгрес. Помниш ли
дните, когато се създаваше съюзът и първият ни конгрес? През годините на
страдания и при свободните сега години на възход ние не скъсахме със светлите
начала на първия учредителен ден. Тези здрави корени, които някога ни учеше да
слушаме все по дълбоко в родната пръст днес все по-жилаво скопчват интелигента
с народа и все по-сигурно сочат циментиращото начало, хвърлено от теб.
Спи спокойно,
съкровена рожбо на любимия ти народ, вековете не ще покрият с праха на
преходната слава твоето име, защото то е като радия: разлива огромни вълни на
топлота и безпределна енергия, а полуразпадът му трае с хиляди години. Спи спокойно, защото светът бодро крачи
към градината на радостите, въпреки
тъмните козни и гибелни игри. Спи спокойно!