ПРИРОДAиНАУКА, год. VII. Кн. 5—6
† Aсѣнь Златаровъ
Когато говорим за
него, титлите сa излишни. Познаваме
редица професори, общопризнати в науката у нас и в чужбина, но Златаров е един,
той заема съвсем особено място в нашата действителност. Така е, защото в Златаров
природата беше съчетала един букет от качества, които го правеха, наистина, да
се откройва над всички.
В него духовните
интереси бяха необикновено разнообразни. По специалност Златаров беше химик,
но по научна култура беше и биолог. Отвлечените проблеми на съвременната математическа
физика, която закръглява светогледа на днешния учен, увличаха Златарова, и
заради тях нахълтваше понякога в математиката. Но върху неговите духовни
интереси тежеше неговият дух на общественик, затова с особна любов се впустна
той в проблемите във връзка с храненето и то на масите, на народа. Въвеждането
и на едно ново културно растение у нас, на соята, ние дължим пак на
пропагандата на Златаров.
Това чувство на
общественост именно накара Златаров да даде много, необикновено много, за
популярната, общодостъп-ната наука. Наред с редицата отделни книги, той остави
цял низ номера от своята библиотека „Натурофилософско четиво“. От основаването
пък на „Природа и наука“ той стана неин съредактор и в продължение на седем
години нашите читатели изпитваха насладата да четат неговите увлекателни
научни статии. Даже когато замина да се лекува в чужбина той остави няколко
статии с бележката. „Дано не ги печатите с кръстче пред името ми“. Уви! Едната
излезе само 3 деня преди неговата смърт, а другата излиза с кръстче в тази
книга!..
Това, което особено
допринесе, щото името на Златаров да бъде днес общопознато във всеки град, във
всяка паланка, това, което кара всички искрено да скърбят и да пазят за него
спомен, свързан едновременно с чувство на почит и на признателност, това е
неговият дух на увлечен просветител на народа, надарен с непостигната дарба на
живото слово. В това отношение, без преувеличение, можем да кажем, че Златаров
у нас няма равен на себе си. Когато излизаше на трибуната, неговото слово се
просто лееше. Човек чувствуваше наслада от самото това магическо слово, като че
ли слушаше някаква музика. Да, словото на Златаров беше като музика! Това слово
го направи любимец на всички, залите, дето той говореше бяха винаги препълнени.
В своите беседи
Златаров разкриваше цялата своя душа, а тя бе не само душа на човек на
науката, но една широка душа на човек с разностранни духовни интереси и дарби.
Имаше усета на художника, перото на писателя, а всичко искаше да сглоби с
проницателността на философа. Много беше вложила природата в неговата душа и
затова в много области можеше да твори.
Всички тези дарби на Асѣнь Златаровъ бяха съчетани със силното чувство на
общественика, което го караше всички свои сили да мобилизира в служба на
обществото. Там именно се крие тайната на тази необикновена обич, с която му
отплащаше нашият народ. Всички чувствуваха духовната връзка, преданността на
Златарова към народа и неусетно всички му отговаряха с преданост и
признателност.
Такъв бе Асѣнь Златаровъ за всички и затова всички го чувствуваме
като най-ценна рожба на нашия народ, като общонародна културна ценност.
Неговата обич към народа, неговият дух на общественост, обаче, не можеха да не
оформят в него едно определено отношение към големите обществено-политически въпроси,
към политическите течения. Така и трябваше да бъде: свободата на политическата
мисъл е свещено право на всеки гражданин, още повече на човек, който стои
високо над другите. Това същото право на свобода на мисълта може да ни кара да
не се съгласяваме с някои политически разбирания на покойника, но всички сме
съгласни, че и тук той служеше с всичката чистота на своята красива душа.
Желанието на известни течения да включат името на Златарова в тесните свои
политически рамки, опитите да използуват неговото име за своя пропаганда, само
биха уронили ореола, с който трябва да бъде обкръжено името на големия покойник
в съзнанието на всеки българин. Който искрено скъпи името на Асѣнь Златаровъ, няма да си позволява това.
Целият български
народ е запазил скъп спомен за тази своя най-ценна рожба.
Асѣнь Златаровъ беше и ще си остане скъпа културна
ценност на целия български народ!
Да бъде вечно
неговото име!
Редакцията на "Природа и наука“
Името на
покойника пишем тъй, както упорито продължаваше да го пише той, въпреки официалния правопис.
Подготви за печат: КРИСТИАН КОВАЧЕВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар