 |
| ЕМИЛ ФИШЕР |
Емилъ Фишеръ
На 15 юлий 1919 г. почина един от
най-големите химици, каквито вековете сa дали: Емил Фишер. Германското Химическо
Дружество посвещава на живота и делото на Емил Фишера специална обемиста книга
от своето списание (1921 год.), дето в ясни и подробни черти се описва личността
и творбата на тоя, който остави на органическата химия гениалните резултати на своята
четиредесет и пет годишна неуморна работа, в която от начало до край личи
проникновението на учен, който през векове само се ражда.
Емил Фишер е роден на 9. октомврий 1852 г.
На 22 години завършва доктор по химия при Adolf von Bayer, по него време професор в Strasburg. Дисертацията на Фишера е синтези и проучвания върху
багрила от групата на фталеина и флуоресцеина. Не дълго след това изнамира
фенилхидрацина — „лъвски скок на гения" (както бележи един негов ученик) —
което съединение в последствие се указа така ценно при изследванията му
групата на въглехидратите.
Байер отива професор в Мюнхен и при него
хабилитира младия Емил Фишер, от дето почва цял ред ценни публикации.
На 29 години Емил Фишер става редовен
професор в Ерланген (1882). През 1885 г. заема катедрата по органична
химия в Вюрцбург, а на 40 години е вече ординариус на катедрата по органична
химия в Берлин, дето неуморно работи цели 27 години.
В Мюнхен (1876—1878), Емил Фишер, за едно
с братовчеда си Otto Fischer, почва изследвания в групата на розанилините
- трифенилметанови багрила. Но макар тая насока да е обещавала на Фишера големи
изгоди, понеже тъкмо тогава германската индустрия за бои откупуваше богато всяко
изнамиране в тая област, той прекъсва своите издирвания по боите и повече с тях
не се занимава. Почват все по-вече и повече да го привличат проблеми от органична
химия и биология. Пак в Мюнхен, 29 годишен, почва изследвания върху кафейна. От
тия си изследвания по-после Емил Фишер дойде до обяснение строежа на пикочната
киселина и на цял ред съединения от растителен и животински произход, които се
числят в групата на пурина. И химици и медици широко използуваха тия му открития.
Цялата сложна фамилия на ксантина, гванина, кафейна, теобромина и теофилина бяха
основно разучени и синтетично възпроизведени. Това е
плод на упорита 24 годишна лабораторна работа. Само разгадаване ядрото на
пурина трая 14 години усилен труд ! В тая група Емил Фишер и сътрудниците му дадоха
146 синтетични продукти, някои от които използува фармацията и медицината.
Пуриновата група е важна и за биологията:
нуклеиновите киселини, които влазят в състава на ядрото на клетките са съединения
съдържащи пуринови производни. При редица болести на материалния жизнен обмен,
дето се явяват пикочна киселина и пуринови бази в патологични количества, беше
важно да се знае какъв произход имат тия тела, и тука изучванията на Фишер
хвърлиха обилна светлина. Емил Фишер доби синтетично нуклеинова киселина, като
съчлени теофилин, глюкоза и фосфорна киселина. Това бе находка, която той
публикува три години преди смъртта си и която показва, че групата на пурина не
е преставала да го интересува.
Вторият етап на Емил Фишеровата творба
съставя изучването на групата на въглехидратите и ензимите. Това изучване обема
главно периода от 1884 г, до 1894 г. Но и до края на живота си Емил Фишер не е
напущал тая своя любима група: последната му публикация е синтеза на глюкозиди
съдържащи цианова група. При изучване въглехидратите се прояви най-вече гения
на Емил Фишера: една спойка от углъбена мисъл и творческо предчувствие, със
сръчност и методичност на експериментатора.
Началото на Емил Фишеровите изследвания на
групата на въглехидратите съставя основното проучване четирете природни
хексози: глюкозата (гроздената захар), фруктозата (овощната захар), галактозата
и сорбозата. Като приложи фенилхидрацина като средство за получаване на
разтворимите фенилхидрацони и неразтворимите озацони, той намери метода за
разделяне на захарите. След това, тия захари той подложи на откисление,
окисление, рацемизация, разделяне, образуване химически комплекси и превръщания.
Цял мир от факти и прояви съставят тия изучвания на Емил Фишера. През 1890 г.
достига своята цел: синтеза на естествените захари. Пътя, който следва бе в
схема следния: излазя от акролеиндибромид или от глицерин алдехид, които с
формалдехид дават алфа-акроза—рацемична фруктоза, която той раздели на нейните
оптически компоненти. Емил Фишер доби 50 изкуствени захари; от 16-те
стереоизомерни алдохексози, които теорията предвижда, той синтезира 13-те !
Доби хептози, октози, нонози. На 1894 г. даде своята „Морфология и систематика
на захарите“. След това почна изследвания върху дизахаридите, които са
глюкозиди на монозахаридите. Намери, при тия си изследвания, съотношенията,
които съществуват между стериоизомерната конфигурация на захарите и ензимното
действие и изказа своя закон за подобието между ензима и веществото върху което
той действува, както между ключа и ключалката : за всеки ключ трябва
определена форма ключалка, както за всеки ензим — определена стереоизомерна
подреда: „das zwischen den Enzymen und ihren Аngriffsobjekten eine Аehnlichkeit bestehen muss, wen Reaktion
er- folgen soll".
Емил Фишер прекъсна своите изследвания на
въглехидратите до
скорбялата и целулозата, защото не можа да прескочи границата между
кристалоидните моно-и дизахариди и колоидните полизахариди и защото вследствие
12 годишното работене с фенилхидрацин бе добил хроническо отравяне от тая силна
отрова, което бе застрашило и по-нататъшна работа с него. Но към края на живота
си Емил Фишер е обмислял да почне изучване скорбялата и целулозата, а така също
и мастите.
Трети етап от делото на Емил Фишер съставя
неговия грандиозен труд от разработка на амино-киселините, полипептидите и
протеините. Тука е и неговата всемирна прослава.
С изнамирането на своята „естерна метода“
за разделяне разните амино-киселини, които се намират в хидролизния продукт от белтъчините,
Емил Фишер даде средства за установяване от какви градивни камъни е съставена
сложната постройка на белтъчините (протеините). След това той намери метода за
свързване на отделните амино-киселини в такива комплекси, които наподобяват, а
на много места са индентични, на естествено намиращи се подобни комплекси в
белтъчините. По тоя начин той доби своите полипептиди, дето достигна да свърже
до 18 амино-киселини в един полипептид. Някои от тия полипептиди имат вече от
характерностите на белтъчините: цветни реакции, отнасяния същи към ензими и
ферменти, питателна стойност и др. И тука, обаче, прехвърляне от кристалоидно в
колоидно състояние на тия синтетични продукти не се отдаде на смелата мисъл и
веща ръка на Емил Фишера.
Цената на Емил Фишеровото изследване
групата на белтъчините е голяма: разбра се, че и най-висшите продукти на живата
органична синтеза, каквато представляват белтъчните тела, са резултат на
химична синтеза, която не крие нищо качествено отделно от най-простия и достъпен
за възпроизвеждане химически процес и че принципиално синтезата на белтъчините
е проблем разрешен.
Четвърти и последен етап в делото на Емил
Фишер са неговите синтези в групата на депсидите, лишийните и дъбилните
вещества. Тия си синтези той извърши в сътрудничество с Karl Frendenberg и със сина си Hermann Fischer. Депсиди Емил Фишер нарече деривати на
фенолкарбоновите киселини. Напр., такова съединение е депсида на
р-оксибензоената киселина:
НО . С6Н4СО-О. С6Н4
. СООН
Още
при своите изследвания с тирозина (р-окси-фенилаланин) у Емил Фишера възниква
идеята за строежа на депсидите. Някои от тия депсиди се намират в лишеите,
напр.: леканорова киселина, еверинова киселина и др. Той ги възпроизведе синтетично.
След това углъби своето проучване върху дъбилните вещества и намери, че те
представляват естерни съединения между глюкоза и фенилкарбонови киселини, или
депсиди. Напр, 1-галоил-глюкозата, която Ем. Фишер доби синтетично, се указа
идентична с дъбилното вещество извлечено от киселия трън и наречено
гликогалин. При тия синтези, на Емил Фишера се удаде да синтезира депсид,
комплекс от 426 атома, с 4021 молекулно тегло:
С222Н144О58N4J2
Това е първата пълна синтеза на
високомолекулно органично съединение, което се намира и готово в природата,
като продукт на жизнената дейност на растителната клетка. Емил Фишер бе близо
да разреши големия проблем, който на два пъти се изпречи срещу победния ход на
неговата смела замисъл: да синтезира колоидно тяло, което се намира като
продукт в природата.
Ето това е в общи, крайно недостатъчни
черти делото на най-големия органик-химик, който обогати органичната химия и много
близки до нея страни от биологията, с цели новооткрити области от факти,
методи, закони. Емил Фишер, подобно на Пастйора, не обичаше да прави хипотези,
но също като него създаде метода в
науката, което е присъщия белег на неговия гений.
*
Като човек Емил Фишер е обладавал: любов
към истината, предпазливост в заключенията, строга методичност,
работоспособност. Като университетски преподавател, той е бил любим професор,
който със своето слово е приковавал вниманието и е очаровал слушателите си.
При другарска беседа се е отличавал с
хумор, човечно весело отнасяне, без високомерие. Винаги любезен и мил, с детска
душа. Движел се е между художниците по-вече, отколкото между своите
колеги-професионалисти. Със студентите, както и към своите сътрудници е имал
другарско отнасяне. На Емил Фишера не е била позната завистта — тоя червей на
малодарните — а с всички сили е поощрявал любов към труда и истината и се е
радвал с цяла душа на всяко ново откритие и успех на колеги и ученици. Голяма
част от своето състояние той завеща на Берлинската Академия на Науките за фонд,
от които да се премират млади учени.
____________
Статията е публикувана в сп."Химия и индустрия", год. 11 /окт. 1923 г., кн.1/ стр. 1-5
Изглед на оригиналната статия в списанието
Подготви за печат: КРИСТИАН КОВАЧЕВ
